Времето бе сиво и хладно, затова избрах подходящ шал и се захванах със задачите, които ме чакаха.

Трябваше да се попълнят няколко документа, с които се заех незабавно.

После подписах няколко договора

и прегледах пресата, където попаднах на статията за хранене с чаша, но тя е написана за по-малките и всичко което пишеше вътре вече го бях преживяла ...

Колко бързо лети времето... почти стана обяд. Остана само да напиша едно писмо на тати, който е на работа в момента и ще се отдам на заслужена почивка.

Когато човек работи се измаря и има нужда от почивка ... Мисля да се отдам на заслужена дрямка ...



И в съня си да гоня розовите зайци ...